Български учители и учени около Освобождението Светослав Марков Институт по математика и информатика, БАН smarkov@bio.bas.bg

       Биографиите на поколението български учители живели и работили през периода преди и след Априлското въстание до 1876 година и Освободителната война (1877 - 1878) са много поучителни. Тези биографии хвърлят много светлина върху развитието на образованието и науката по време на българското възраждане и утвърждаването на новата българска държава след петвековната отоманска окупация [1], [3]. Учудващи са усилията на българските учители за въвеждане на европейски модели, стратегии, програми и структури в образованието [4-5]. Преглеждайки дейностите на шест български учители, правим опит да опишем и анализираме трудностите на прехода от ориенталска към западно-европейска култура в българското общество по това време. Фокусираме се върху български учители и учени в естествените науки (физика и математика) и езиците, които са допринесли съществено за утвърждаването на образователните програми и свързаните учебници и материали [2]. Имената на шестте учители са: Йоаким Груев, Иван Гюзелев, Тодор Икономов, Георги Як. Кирков, Нестор Марков и Тодор Н. Шишков.