Алексей Стоев [1], Пенка Стоева [1], Явор Чапанов [2]
[1] Институт за космически изследвания и технологии - БАН, Филиал Стара Загора
[2] Национален институт по геофизика, геодезия и география - БАН, София
stoev52@abv.bg
В доклада са показани основните резултати от участието на България в теоретичните и експериментални изследвания в областта на използването на изкуствените спътници на земята (ИСЗ) за целите на геодезията и геофизиката. В частност, са обобщени резултатите от проведените изследвания върху плътността на атмосферата. Разгледани са вариациите в плътността и температурата на средната йоносфера в периода 1961 – 2000 г.
Показани са резултати от определянето на плътността на атмосферата, получени при анализа на точни спътникови наблюдения, при това разгледани като реализация на редица случайни процеси в нея. В хода на няколко кампаии за наблюдение на спътниците „Пагеос”, „Геос Б”, „Мидас”, „Експлорър”, „Интеркосмос” и др. е направено сравнение между плътностите на атмосферата и индексите на слънчевата активност. Това е позволило да се проучи в детайли връзката между слънчевата активност и плътността на високата атмосфера и хода на нейната еволюция. Някои от експерименталните постановки са позволили определянето на вариации на плътността на атмосферата на височина 600 – 1 100 км по време на слънчеви избухвания с ниска и висока интензивност.
В доклада са представени и резултати от измерването на флуктуациите на плътността на атмосферата, получени с помощта на корелационен анализ при наблюдение на 6 спътника, както и денонощните вариации на температурата на средната атмосфера. Получени са коефициентите на промяна на температурата на височина 100 – 180 км в зависимост от височината на Слънцето с отчитането на инерционното забавяне. Освен това, по данните от ракетни експерименти е определена асиметрията на дневните промени на електронната концентрация в слоевете Е и F.
Показани са и резултатите от измерванията с уреда „лазерен отражател за геодезични измервания”, монтиран на борда на българския спътник “Интеркосмос-България-1300”, който се явява един от най-значимите национални проекти в областта на космическите изследвания. Локацията на спътника е осъществена от 14 лазерни станции, разположени по целия свят, с над 2000 високоточни измервания на разстоянията до него.
Ключови думи: оптични и лазерни наблюдения на изкуствени спътници на Земята, плътност на атмосферата, вариации на температурата на йоносферата
Начало