Втората от двете публикации по темата е посветена главно на поляризационните свойства, от които идва и новата идея за съществуване на фотоелектретно състояние на веществата. Продължилите изследвания довеждат автора до идеята, че при едновременно действие на електрическо поле и светлинна енергия в сярата се създава фотоелектретно състояние. Горните резултати са публикувани през 1937 – 1939 година.

       Още във втората си публикация (от специализацията в Париж) акад. Г. Наджаков разглежда и фотоволтаичния ефект на Бекерел и опитите на учени да го обяснят. Според нашия учен механизмът на ефекта трябва да се търси в наличието на фотопроводимост на веществата. През 1937 година той предлага на асистента Р. Андрейчин да започне изследване в тази област, което води и до първата защитена у нас докторска дисертация през 1940 година. Всички електрометрични изследвания и тук са проведени с квадрантен електрометър, а самият ефект е известен като: Контактно-потенциален фотоволтаичен ефект на Наджаков – Андрейчин.

       По-нататък в настоящият доклад се описва стила и методите на работа на акад. Г. Наджаков с младите студенти и асистенти от катедрата по Опитна физика. По–късно (след 1960 година) вече в новата сграда на института акад. Г. Наджаков организира ново звено – секция Научна апаратура и специални въпроси. Основна е неговата лична лабаратория с няколко инжинери и майстори. Няколко други лаборатории се формират с колеги с изградени интереси в дадена област като: електрофотография; електронни процеси на повърхността на полупроводници; полупроводници при високи налягяния; електронен парамагнитен резонанс. <Р/P>

       Накрая се разглеждат разбиранията на акад. Г. Наджаков към прекомерното научно планиране и свободното търсене на нови теми по нови идеи, което трябва да се отнася и до всички научни и технически сътрудници на секцията и целия Институт.