Исторически предпоставки за внедряването и развиването на обучението по информатика в българските училища Милен Замфиров Факултет по начална и предучилищна педагогика - СУ Бул. Шипченски проход 69 А, 1574 София worldofphysics@abv.bg

       България е една от първите страни в света, които въвеждат в своята образователна система задължителната учебна дисциплина информатика. Това става през учебната 1986 – 1987 година.

       Преди масовото въвеждане на учебния предмет информатика в българските училища, тази дисциплина вече е въведена чрез разработките на Проблемната група по образованието (ПГО) към Българската академия на науките и Министерството на народната просвета, която разработва и въвежда т. нар. “Сендовска система“.

       Така по учебния план на системата, разработена от Проблемната група по образованието, вече се преподава информатика, започвайки от 6 клас с 64 часа годишно. Материалът, според концепцията, е разделен на две части – първо равнище (задължителен минимум) и второ равнище (задължително-избираема подготовка).

       В учебната програма от първо равнище са застъпени такива теми, като процедури и променливи, рекурсивни процедури, структури от данни, модифициране на програми, информационни системи, електронна поща.

       Създадените учебни програми и учебници за училищата са ориентирани към съществуващата материална база – 8 битови персонални компютри “Правец”. Основните информационни дейности и процеси се преподават чрез програмиране на езика Бейсик.

Ключови думи: информатика, обучение