История на българската метеорологична и хидрометеорологична служба Васил Андреев Национален институт по метеорология и хидрология, БАН, бул. Цариградско шосе 66, София vassil.andreev@meteo.bg

       Историята на българската метеорологична и хидрометеорологична служба – една от първите български институции след Освобождението, е описана в книга с това заглавие, издание на Академичното издателство "Проф. М. Дринов”. Всяка съвременна държава има такава държавна институция. В България с два акта на Министерския съвет - Разпореждане 15 от 1989 година и Постановление 148 от 1991 година бе дадено сегашното название на метеорологична и хидрометеорологична служба - Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Повечето събития от 125-годишната история на българската метеорологична и хидрометеорологична служба са описани в много статии, най-мотивирано подредени 2 книги на автора от 2008 година и от 2014 година, появила се в 2015 година. Съдържанието е дадено в 13 глави със заглавия: гл. 1 „За началото на метеорологията като наука и практика. Международното сътрудничество – необходимо условие за прогрес”; гл. 2 „Разпространение на знания и първите български научни изследвания по физика на атмосферата и метеорологията”; гл. 3 „Начало в България на организирана дейност по метеорология и по физика на атмосферата”; гл. 4 „Главни етапи в развитието на метеорологична и хидрометеорологична служба”; гл. 5 „Характеристика на първите два етапа от историята на метеорологична и хидрометеорологична служба - Дирекция на метеорологията (1890 - 1934) и Централен метеорологичен и сеизмологичен институт (1934 - 1950)”; гл. 6 „Единната Хидрометеорологична служба на България през 1950 - 1989”; гл. 7 „Дейности по хидрология в България през 1900 - 1989”; гл. 8 „Българската хидрометеорологична служба – Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, след 1990”; гл. 9 „Кратка история на филиалите на Националния институт по метеорология и хидрология”; гл. 10 „Неконвенционални дейности на метеорологичната и хидрометеорологичната служба”; гл. 11 „Изтъкнати личности на метеорологичната и хидрометеорологичната служба”; гл. 12 „Националният институт по метеорология и хидрология през първото десетилетие на ХХI век”; гл. 13 „Честване (8 - 9 ноември 2010) за 150 години инструментални метеонаблюдения и 120 години метеорологична и хидрометеорологична служба”.
       Уважението към Националния институт по метеорология и хидрология в международен и национален аспект пролича от приветствията на най-високите специализирани международни организации, представени от д-р Мишел Жаро, генерален секретар на Световната Метеорологична Организация - специализиран орган на Организацията на Обединените Нации и от президента на Европейската метеорологична асоциация д-р Фриц Нойвирт, както и от най-високите ръководства на страната - Народно събрание, Министерския съвет, БАН; от сродни български университети, институти; местни органи и други. Глава 13 завършва с богат набор от фотографии за честването. Книгата е допълнена с превод на английски език на съдържанието и резюме (20 стр.). Това и луксозното й издание я правят достъпна и за чужди граждани.
       Подробности по историята на метеорологичната и хидрометеорологичната служба, освен в тази книга, има и в две други книги: „120 години българска метеорологична и хидрометеорологична служба” Част 1 (335 с.) и част 2 (272 с.) с автор В. Андреев. Изд. Деметра, София. 2008.