Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Симпозиум

Юбилеи

Новини

Филми

Литература

Връзки

Услуги


Мемоари

Създаден 17.4.2025
Променен 11.2.2026

Протоколи
Описи
Свидетелства
Биография
Петър хаджи Берович (Берон)
(1799 – 1871)

Изложба
Tepмини

Роден е в Котел

По данни на Иван Алексиев, Петър Берон има четирима братя: Драгой, Атанас, Христо и Руско

Обучение

Учи в родния си град, Букурещ, Брашов (1821–1825), Париж, Хайделберг (1826–1927) и Мюнхен (1827–1831)

Берон защитава докторат по медицина (акушерство) от Мюнхенския университет (1831)

Научава писмено и говоримо девет езика: български, новогръцки, старогръцки, латински, френски, немски, английски, румънски и турски

Професионалин опит

Петър Берон започва професионалния си път като частен учител в Брашов

Създава модел на земното кълбо (1854). Прави астрономически наблюдения с телескоп, който се пази до днес в Националния политехнически музей

През 1853 година в Атина изнася лекция на тема Земята преди потопа

Написал е много книги на български, гръцки, латински, немски и френски език. Това са учебници, речници и научни трудове

Публикувани книги на български

  1. П. Берович, Буквар с различни поучения. 1824, 1841, 1846, 1847, 1850, 1856, 1862. София: Народна Просвета, 1938, 1942, 1964, 1978, 2024

  2. Берон, П. Славянска философия. София: БАН (2000)

  3. Берон, П. Произход на физическите и естествените науки и на метафизическите и нравствените науки, установен според физическите закони в общия произход на нетегловните флуиди, на тегловноста, на гравитацията, на движението и на трите състояния на телата), превод Н. Бъчварова, София, Наука и изкуство (1978)

Използвана литература

  1. Научна конференция на тема Др. Петър Берон: човекът вселена послучай 200 години от издаването на Буквар с различни поучения е проведена в зала 207, Централно управление, БАН на 4 ноември 2024

  2. И. Алексиев, Омаяни от кораби мъже, т. 1, Варна, Морски свят (2006) с. 15-68

  3. И. Алексиев, Образът на д-р Петър Берон – противоречия, куриози и неясноти. – Морски вестник, 19.05.2022

  4. М. Арнаудов, Български образи. Петър Берон. София: Хемус (1944)

  5. М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева. Дейността на Петър Берон и отношението й към физиката. – В: Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България. София, Народна Просвета (1985) с. 129–164

  6. Н. Бъчварова, М. Бъчваров, Д-р Петър Берон живот, дейност, натурфилософия. София: Наука и изкуство (1975)

  7. Н. Бъчварова, Природонаучните знания и книжнина през българското възраждане. София: БАН (1982) с. 15

  8. Н. Бъчварова, А. Ваврек. Д-р Петър Берон – 200 години от рождението му. – Наука (5) 8-11 (2000)

  9. И. Ганчев, Математическите знания у нас до 1878 година и авторите на първите ни учебници по математика. – В: Чобанов, И., П. Русев. Български математици. София, Народна просвета (1987) с. 5-15

  10. М. Герасимова, Д. Атанасова. Рибният буквар – дело на Петър Берон просветителя и реформатора на учебното дело в България. – Информационен бюлетин на БАН, г. 3 (5) с. 6 (2009)

  11. М. Гечев (съст.), Петър Берон, Изследвания и материали. Сборник. София: БАН (1962)

  12. Д-р Петър Берон европейски измерения на възрожденската личност. Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий

  13. Х. Иванов, А. Ангелов, М. Асенов, Л. Лазаров, Петър Берон и неговите „поучения“ в Рибния буквар

  14. Р. Каймакчиева, Д-р Петър Берон природонаучни и медикобиологични схващания. – В: Из историята на естествознанието в България, София, Народна Просвета (1982)

  15. Г. Камишева, Физическите и математическите знания в Рибния буквар на д-р Петър Берон, Списание на БАН (1) 40-49 (2025)

  16. Т. Киркова, Библиография на трудове за П. Берон. – В: Петър Берон изследвания и материали, сборник, София, БАН (1962) 205-235

  17. Х. Негенцов, Н. Балабанов. Сборник Д-р Петър Берон по случай стогодишнината на Рибния буквар 1824–1924. София (1925)

  18. Р. Тахов, Жестоката смърт на д-р Петър Берон. – Труд, 08.06.2024

  19. С. Чилингиров, Рибният буквар. – Учителска Мисъл, т. 4, кн. 2, с. 69-77; кн. 3, с. 129-139 (1924)

Назад