Галилей и Кеплер от средновековието към модерността на ХХ век Иван Тодоров Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Българска академия на науките Михаил Бушев Институт по физика на твърдото тяло, БАН ivbortodorov@gmail.com

       Героизираният разказ за ролята на Галилей в науката силно изопачава истината.

       Галилей, професор в Падуа, е на 33, когато, през 1597 година, в писмо до Кеплер, за първи път пише, че "отдавна възприел идеите на Коперник". Той току що е получил ранната книга, Mysterium Cosmographicum, на 26-годишния учител в Грац и от предговора й е разбрал, че има работа с поклонник на Коперник. Трябва да минат още 13 години и да възпроизведе холандския телескоп, преди Галилей да оповести със Sidereus Nuncius своите възгледи и да ги подкрепи с откритието на спътниците на Юпитер (наречени звезди на Медичите, в чест на неговите флорентински покровители.) Даровит писател и блестящ полемист, Галилей преуспява в пропагандирането на своите възгледи – и в създаването на врагове. И двете, заедно с последвалия прословут процес срещу него, допринасят повече от научните открития на епохата за това, което наричаме научна революция.

       Галилей, отблъснат от мистицизма на Кеплер, така и не прочита книгите му. Той не възприема елиптичните орбити (Astronomia Nova, 1609), въпреки че Чези му пише за тях. Те го отблъскват като деформациите на художниците-маниеристи. Знаменитият Диалог (1632) не споменава законите на Кеплер (нито наблюденията на Брахе). Главният научен принос на Галилей идва от неговия често пренебрегван "ранен период" – първите 45 години (до Вест от звездите). Той възприема бързо: от по-старши колеги и събеседници, от записани лекции. Идеите му еволюират – с водач Архимед: от лоста и везната, през закона за падане на телата и движение по наклонена равнина към закона за инерция и принципите на механиката. Той ги публикува едва на 74 години в Математични беседи за две нови науки през 1638 година.

       Изкуството да рекламираш своите постижения, което Галилей владее, съпътства и успеха в съвременната наука. Учени подобни на Кеплер, посветили се с мистична вяра и търпение на опити да разкрият тайните на мирозданието, не са на мода. Само късният Паули, с цялата си репутация на строг рационалист, се опитва да търси вдъхновение (или "инстинкт на въображение") в архетиповете на Кеплер.

       Идеите и откритията на Галилей (1564 – 1642) и Кеплер (1571 – 1630) във физиката, астрономията и математиката съставят началните крачки в теорията на относителността – специална и обща – на дискретното описание на атомните структури, на екзотичното кондензирано състояние – квазикристали, на идеята за архетипа в психологията на К.Г.Юнг, какато и на освободената от Аристотеловата догматика методология на природознанието. Това е ярко изразено в творчеството на двамата водещи учени на ХХ век Айнщайн и Зомерфелд.

       В есето, озаглавено „Върху метода на теоретичната физика” (1933 г.), Айнщайн набляга върху значението на Галилеевата методология на науката и убедено нарича Галилей „баща на съвременната физика”. Айнщайн има особеното право на такава квалификация, доколкото Галилеевите два принципа - на относителността и на еквивалентността – залягат в основите на създадените от него близо три столетия по-късно специална и обща теория на относителността.

       По подобен начин пише А. Зомерфелд за възможното присъствие на Кеплер в микросвета на атома: „Онова, което Кeплер е писал през 1619 г. в своята творба Mysterium Cosmographicum за мистиката на числата в небесната механика, подхожда също така на днешната атомна динамика” и завършва: „името и делата на Кеплер са също толкова живи днес в микрокосмоса, колкото в макрокосмоса”.

       Прав е бил Хегел, когато е казал, че движението в науката напред е връщане назад към основите.