|
|
|
|
|
|
Ivan Todorov |
Galileo's place in the history of science has been badly distorted by hero worship.
It was first from his letter to Kepler of 1597, written after reading the preface of the Mysterium Cosmographicum which the 26-year old teacher in Graz presented to the professor in Padua, that we learn that "many years ago" Galileo "became a convert to the opinions of Copernicus." Only after 13 more years and the Dutch invention of the telescope, mastered by Galileo, did he make public his views in the Sidereus Nuncius, supporting them by his discovery of the Jupiter's satellites, named Medicea Sidera. A gifted writer and a brilliant polemicist, Galileo excels in advertising his discoveries - and in making enemies. All that, including the glamorous process against him, was instrumental in changing the prevalent philosophy in the "century of geniuses".
Galileo, repelled by Kepler's mysticism (and by his Latin), never read his work. He did not accept Kepler's ellipses (Astronomia Nova, 1609) even though Cesi wrote him about them in 1612. They reminded Galileo the deformations of the mannerism paintings of his time which he abhorred. The famous Dialog of 1632 never mentions Kepler's laws (or Brahe's observations). The true scientific impact of Galileo comes from his often neglected, 45 years long, "early period" (before The Starry Messenger) - in his evolving ideas on motion with Archimedes as spiritual guide (like Virgil was to Dante): from the balance and the lever, through the pendulum and the inclined plane, towards the law of inertia and the principles of mechanics, eventually published in his Mathematical Discourses Concerning Two New Sciences (Elzevir, Leyden, Holland, 1638).
The art of advertising one's scientific achievements, of which Galileo was an early exponent, is a trademark of successful modern science. Dedicated believers and mystics of science, such as Kepler, are less popular. Yet, an alleged rigorous rationalist like Wolfgang Pauli found in his later troubled life a kinship to Kepler's "archetypal ideas".
Идеите и откритията на Галилей (1564 – 1642) и Кеплер (1571 – 1630) във физиката, астрономията и математиката съставят началните крачки в теорията на относителността – специална и обща – на дискретното описание на атомните структури, на екзотичното кондензирано състояние – квазикристали, на идеята за архетипа в психологията на К.Г.Юнг, какато и на освободената от Аристотеловата догматика методология на природознанието. Това е ярко изразено в творчеството на двамата водещи учени на ХХ век Айнщайн и Зомерфелд.
В есето, озаглавено „Върху метода на теоретичната физика” (1933 г.), Айнщайн набляга върху значението на Галилеевата методология на науката и убедено нарича Галилей „баща на съвременната физика”. Айнщайн има особеното право на такава квалификация, доколкото Галилеевите два принципа - на относителността и на еквивалентността – залягат в основите на създадените от него близо три столетия по-късно специална и обща теория на относителността.
По подобен начин пише А. Зомерфелд за възможното присъствие на Кеплер в микросвета на атома: „Онова, което Кeплер е писал през 1619 г. в своята творба Mysterium Cosmographicum за мистиката на числата в небесната механика, подхожда също така на днешната атомна динамика” и завършва: „името и делата на Кеплер са също толкова живи днес в микрокосмоса, колкото в макрокосмоса”.
Прав е бил Хегел, когато е казал, че движението в науката напред е връщане назад към основите.
Key Words: Galilei, Kepler, Relativity, Inertia, Einstein, Sommerfeld, Quasicrystal, Archetype
References
The Cambridge Companion to Galileo, ed. P. Machamer, Cambridge Univ. Press (1998) (in particular: Wallace, pp. 27-52; Machamar, pp. 53-79; Hooper, pp. 146-174)
J. Heilbron, Galileo, Oxford Univ. Press, Oxford, (2010)
И. Дмитриев, Упрямый Галилей, Новое литературное обозрение, Москва (2015)
Галилео Галилей, Избрани произведения, прев. от итал. С. Тодоров, ред. М. Калинков, Наука и изкуство, София (1984)
M. Caspar, Kepler, transl. and ed. C. Doris Hellman, Dover, New York (1993)
W. Pauli, Writings on Physics and Philosophy, ed. by C. P. Enz, K. v. Meyenn, Springer, Berlin, Heidelberg (1994); 21. The Influence of Archetypal Ideas on the Scientific Theories of Kepler, pp. 219-279
А. Эйнштейн, О методе теоретической физики, СНТ т. 4, Москва (1967) с. 162
А. Зоммерфельд, Значение рентгеновских лучей. – Пути познания в физике, Москва (1973) с.86–87
М. Бушев, Б.Давидков, Квазикристали и още нещо. – Светът на физиката (3) с. 197 (1999)
М. Бушев, Съвременната наука в лоното на питагореизма. – Светът на физиката (1) с. 102 (2009)
М. Бушев, Непознатият Волфганг Паули. – Светът на физиката (3) с. 312 (2009)
Created: 26 May 2016
Updated: 2 January 2017