Начало
Изпълнители
Концерти
Записи
Видео
Текстове
Носии
Хора
Теория



Създаден16.12.2020
Променен13.03.2022


ФИЗИЧЕСКА ТЕОРИЯ НА МУЗИКАТА
И. Гюзелев, Ръководство към физиката, Прага, 1874, с. 226-234

Причината за звукът е трептението на телата, което докарва въздуха във вълнообразно движение. Ако трептението на телата е правилно, т.е. ако люлеянията на частиците им ся извършват все в едно време, както люлеянията на математическото махало, то вълните на въздуха следуват една след друга съвсем правилно и ухото усеща звук, който ся нарича музикален тон. Ако наопаки трептението на телата е неправилно, то звукът, който произлиза ся нарича шум

Музикалните тонове биват различни, както по височината, тъй и по силата си. Ако тялото, което издава музикален тон трепти по-бързо, то частиците на въздуха ще ся люлеят по-скоро и тонът, който произлиза от това бива висок. Наопаки, ако тялото трепти по-бавно, то частиците на въздуха ся люлеят по-бавно и тонът бива по нисък. Най-ниският музикален тон, който може да се чуе от ухото, става при 16 люлеяния в една секунда, а най-високия – при 38000 люлеяния в секунда (според Хелмхолц). Но най-нисък тон в музиката е приет този, който става при 32 люлеяния в секунда. Той се нарича do или с. За да изчислим дължината на звуковата вълна, която отговаря на този тон трябва да забележим, чи при едно плъно люлеяние на частицата става една цяла вълна във въздуха. Следователно при 32 люлеяния стават 32 цели вълни. И тъй за една секунда във въздуха ще ся наредят 32 звукови вълни. Тъй като пространството, което минува звукът в една секунда е 332 метра, следователно мястото което заема една вълна е 32 пъти по-малко, т.е. 332 : 32 = 10 метра (приблизително). Такава е дължината на звуковата вълна при тон do. В музиката рядко ся употребяват тонове при които числото на люлеянията да заминува 4000 люлеяния в секунда. Следователно ако приемем, чи най-високия тон в музиката е при 4000 люлеяния, то дължината на вълните при този тон ще бъде 332 : 4000 = 0,08 метра. Между тези две дължини (10 и 0,08 метра) ся заключават дължините на вълните на всички музикални тонове. И тъй височината на тонът зависи от числото на люлеянията. Тоновете са толкова по-високи, колкото са по-много люлеянията или все едно колкото са по-къси вълните. Колкото за силата на тонът тя зависи не от числото на люлеянията, а от различната степен сгъстявание или разредявание на въздухът. Тъй щото един и същия музикален тон може да бъде по-силен и по-слаб. Опитът показва, чи същия тон става по-силен, когатялото, което го издава, ся намира в по-плътен въздух

Да си представим струна АВ, опъната между две неподвижни точки. Ако я извадим от положение на равновесието й, тя ще начене да ся люлее и ще направи определено число люлеяния в секунда. От люлеянията на струната въздухът дохожда във вълнообразно движение, което като достигне до ухото ще направи усещание на музикален тон. Доказано е чи 1) числото на люлеянията на сяка струна става по-голямо, ако я опънем с по-голяма сила и 2) при еднаква опънатост това число е обратно пропорционално на дължината, която има струната

Да кажем чи струната АВ прави 32 люлеяния в секунда. Тогава тонът, който произлиза ще бъде do или с. Ако сега разделим струната на две равни части и закрепим тази точка, то според второто правило, всяка половина от струната ще направи в същото време 2 пъти по-голямо число люлеяния, т.е. 64. Тонът, който произлиза при това двойно число люлеяния ся нарича в музиката октава на първия, т.е. на do. Октавата на do забелязват със знак do или с. И тъй два тона съставят октава, ако единият от тях произлиза при двойно число люлеяния. Ако разделим струна АВ на три равни части, то сяка от тях ще прави три пъти по-много люлеяния за една секунда, т.е. 96. Следователно две таквизи части заедно, според второто правило, ще правят два пъти по-малко люлеяния от 96, т.е. 48. Тонът, който произлиза при 48 люлеяния ся нарича квинта на тона do и ся означава със sol или g. Ако после разделим АВ на четири равни части и земем три от тях, те заедно ще направят в секунда 421/2 люлеяния. Тонът, който произлиза от това число люлеяния, ся означава в музиката с fa или F и ся нарича кварта на тона do. По този начин в музиката от do до октавата му do ся получават 8 цели тона, които заедно съставят тъй наречената диатоническа гама. Имената не тези тонове са следующите: do, re, mi, fa, sol, la, si, do. Числата на люлеянията, които отговарят на тези тонова са

дo

32

рe

36

ми

40

фa

421/2

сoл

48

лa

531/2

си

60

дo

64

Ако определим отношенията на тези числа към 32, т.е. ако числото на люлеянията при тон do считаме за единица, то ще получим следующия ред: 1, 9/8, 5/4, 4/3, 3/2, 5/3, 15/8, 2

Ний зехми за основен тон този, който произлиза при 32 люлеяния в секунда. Но за основен тон може да се земе кой да е. Тогава числата на люлеянията за другите тонове ще ся изменят, а отношенията им към числото на новия основен тон ще останат, разумева се същите. От това следува, чи ако за основен тон земем do, който става при 64 люлеяния и към него прибавим още седем други, числото на люлеянията, на които имат горните отношения към него, то ще получим втора по-висока гама, която прилича на първата. По същия начин може да ся получи и трета по-висока гама. Освен осемтях основни тона на гамата, в музиката употребляват още 5 полутона. Кога гамата е с полутоновете си, тя се нарича хроматическа

Тон do става при 32 люлеяния в секунда, а тон re при 36. Но колкото люлеяния станат, толкова вълни ся явяват. Следователно 32 вълни на тон do земат същото място (332 метра), колкото и 36 вълни на тон re. Това показва чи вълните на тон re са по-къси. Ако 36 вълни на тон re могат да направят с дължината си само 32 вълни на тон do, то една вълна на re ще направи 36 пъти по-малко от 32, т.е. 32:36 = 8/9. По същия начин ще намерим, чи една вълна на тон mi съставя само 4/5 от вълната на тон do и пр. И тъй ако дължината на do считами за единица, то дължините на другите тонове ще ся изразят със следующите числа: 1, 8/9, 4/5, 2/4, 2/3, 3/5, 8/15, 1/2

Кога ухото слуша два или повече музикални тона, те биват за него толкози по-приятни, колкото ся по-съгласни вълните на тези тонове по дължините си. Тъй например ако две струни издават в същето време все един и с8ъщия тон do, ухото усеща най-пълно съзвучие (консонанс), защото дължините на вълните са съвсем еднакви. За струните казват в този случай, че звучат в унисон. Също ако две струни издават заедно тонове do и do, ухото пак усеща съзвучие, защото две вълни на тон do с дължината си правят една вълна на тон do. Най-доброто съзвучие после октавата бива между основния тон и неговите квинти, т.е. между do и sol, защото в две вълни на do влизат равно три вълни на sol. Съзвучието бива несъвършенно и ся нарича дисонанс, ако ся чуват в същото време два тона, които следуват един подир другий, например до и ре. Наистина тук за да ся получи съзвучие трябва да земем голямо пространство именно: само в пространството от 8 вълни на тон до влиза цяло число 9 вълни на тон ре. Тъй като числото на вълните е равно на чилото на люлеянията, то можем изобщо да кажем, чи съзвучието бива толкози по приятно, колкото по-често съвпадат струните с люлеянията си

Ако ся допрем с пръст до средата на струната АВ и потеглим с лъка на цигулката по едната част, то двете половини ще начченат да ся люлеят в срещуположни посоки, а средната точка остава в покой. Тя се нарича възел на струната. Тонът, който произлиза при това ще бъде октава на този, който издава цялата струна АВ, защото сяка от частите е два пъти по-малка от АВ. Ако сега разделим струна АВ на три равни части в точките С и Д и ся допрем с пръст само до точка С, то частта СВ при теглението с лък ще издава квинта на този тон, който произлиза от половината на струна АВ, защото СВ е 1/2 част от цялата струна АВ, следователно 2/3 от половината й. В същото време частта АС няма да ся люлее в всичките си точки, а сама ще ся раздели на две равни части, които ся люлеят в срещуполони посоки, а точка Д ся намира в покой и съставя по този начин възел

Оръдията или инструментите, които служат за издавание на музикални тонове са различни. Има струнни инструменти. Те произвождат тонове с люлеяния на струните си. В някои то струнните инструменти сяка струна издава само един определен тон, който зависи от дължината и опъването й. Такива са например фортопиано (клавир), арфа и пр. В други пък сяка струна може да издава няколко тона от допирание с пръст. Към последните принадлежат цигулка, гитара, тамбора и пр. В струнните инструменти тонът ся усилва от деката, т.е. от тънка дъска, която е близо до струните. Усилванието зависи от това, чи деката дохожда в трептение от люлеяние на струните, които тя получва през въздуха и през подложките на струните

Има духови инструменти. В тях тоновете произлизат от трептения на въздушния стълб, който ся намира в различни тръби. Тези трептения стават по различен начин. Например във флейтите духат с уста около отвърстието, което съобщава външния въздух с вътрешния. Въздухът във флейтата дохожда от това във вълнообразно движение. В кларнета, органа и пр. Въздухът се вкарва в тръба през тясно отверстие което ся намира между една дъсчица и тънка плочка, наречена езиче. Тогава езичето дохожда в люлеяние, което ся предава на въздушния стълб в тръбата. По който начин и да произлиза тонът в тези инструменти, той сякога зависи от дължината на въздушния стълб, докаран в трептение, т.е. пак от числото на люлеянията. При това въздушния стълб трепти или тъй щото той образува само една вълна по всичката дължина на тръбата, или пък ся разделя на няколко вълни с възлови плоскости. Тонът бива, разумева ся, толкова по-висок, колкото са по-къси вълните. Вълните могат да стават по-къси или от силно духание, при което въздушната вълна сама ся разделя на две и ся получава тон, октава на първия, или от закривание с пръст различните отверстия, които ся намират по дължината на тръбата

Най-после има инструменти, които издават музикални тонове от трептението на различни пъргави плоскости. Таквизи са например хармоника, в която тоновете произлизат от люлеянието на тънки металически плочки. Към тях ся отнасят също тъпънът и дайрето, в които трептят опънати кожи

КОНТАКТИ

Тел. +359 899 75 05 90
E-mail: gkamish@issp.bas.bg
http://www.trioiskar.com

Web